„Отлита една минута от света. Трябва тя да се предаде в нейната реалност и всичко друго да се забрави…“
Пол Сезан (19 януари 1839 г. – 22 октомври 1906 г. )
През 1895 г. търговецът на картини Амброаз Волар организира първата самостоятелна изложба на Сезан в галерията си в Париж. Изложбата e посрещната с известна скептичност, но въпреки че изкуството на Сезан е погрешно разбрано и дискредитирано от критиката през по-голямата част от живота му, репутацията му на велик художник бързо расте и той повлиява естетическото развитие на много артистични движения от началото на ХХ век.
Постимпресионистите, включително Сезан, имат аналитичен подход към живописта. За разлика от импресионистите, които имитират природата в различните й състояния, като използват ефектите на светлината и атмосферата, постимпресионистите търсят скрития смисъл и структурата на нещата, както и различните настроения на наблюдаваните обекти.
Картините на Сезан поставят акцент върху разграждането на пространството. Той се интересува от опростяване на обектите в природата на техните геометрични, основни форми, смята, че всичко може да се изобрази с цилиндър, сфера и конус.
В зрелите картини на Сезан всеки елемент на натюрморт, пейзаж и портрет са проучени не от един, а от няколко ъгъла, след това комбинирани от художника с цел да създаде не просто копие, а това, което Сезан нарича “хармония, успоредна на природата”. Именно този вид аналитична практика води до бъдещите експерименти на кубистите.
Сезан рисува с наивност и искреност. Той използва мотива като средство да изрази силната си чувствителност и своя темперамент.
В крайна сметка изкуството му оспорва всички ценности на живописта през XIX век и вдъхновява следващите поколения авангардни художници.
ЖИВОТ В ДАТИ:
19 януари 1839 г. – Пол Сезан се ражда в семейството на Луи-Огюст и Ан Елизабет Онор Обер.
Посещава основно училище заедно с по-малките си сестри Мари и Роуз, а след това продължава да учи в училище „Свети Йосиф“ в Екс.
1852 г. – Посещава колежа „Бурбон“ (понастоящем College Mignet) където среща Емил Зола и Батистeн Бай. Сезан и приятелите му обичат дългите разходки около Екс, споделят поезията и мечтите за кариера на поет или художник. Наричат ги “неразделните”.
1859 г. – Учи право в университета в Екс ан Прованс, като междувремено посещава и школа по рисуване. Баща му купува имението Жа де Буфан.
1860 г. – Въпреки протестите на баща му Луи-Огюст, Сезан решава да продължи с артистична си кариера и заминава за Париж при своя приятел Емил Зола. От април до есента посещава академия Сюис, където среща Писаро.
През академия Сюис са минали също Дьолакроа, Курбе, Бонингтън и др.
1861 г. – Отчаян от неуспеха си в Париж, през есента на 1861г. се връща в Екс и започва работа, но продължава да посещава местната школа по рисуване.
1862 г. – Организира студиото си и рисува в имението Жа де Буфан. През ноември се връща в Париж с издръжка от баща му от 125 франка.
През 1863 г. – Отново посещава Академия Суис и освен Писаро среща Ашил Емперер, Моне, Реноар, Сисле и Базил. Копира картини на Дьолакроа в Лувъра.
Наполеон III организира Салон на отхвърлените, в който са показани картините, отхвърлени от официалния Салон на Академията. Картина на Сезан попада в салона на отхвърлените. Сезан се запознава с изкуството на Едуар Мане.
През 1860-те Сезан създава тясна връзка с художника Камий Писаро. Заедно пътуват извън Париж и рисуват сред природата.
1866 г. – Отново отхвърлен от салона. Запознава се с Мане и рисува на открито. Връща се в Екс. Рисува портрет на баща си.
През 1866-1967 г. – Вдъхновен от примера на Курбе, Сезан рисува серия от картини с нож за палитра. По-късно той нарича тези произведения, най-вече портрети, “une couillarde” (презряни).
1869 г. – Отхвърлен от салона. Среща Мари-Ортанз Фике, случаен модел, която по-късно ствава негова съпруга и майка на Пол – синът му.
1870 г. – По време на Френско-Пруската война е с Ортанз в Естак. Връща се в Париж след падането на комуната през 1971 г.
4 януари, 1872 г. – Ортанз ражда момче, което бащата признава и вписва в регистрите на кметството на V парижки район под името Пол. Местят се в Овер сюр Оаз, близо до Понтоаз. Сезан е все по-близък с Камий Писаро.
1873 г. – Среща доктор Гаше в Овер сюр Оаз.
В магазина на Танги Ван Гог и Сезан разменят картини за боя. Там набистите Морис Дени, Едуар Вюйар, Пол Серюзие, последователи на Гоген и редовни посетители на магазина на татко Танги, виждат картините на Сезан и Ван Гог.
1874 г. – Участва в първа изложба на импресионистите в ателието на фотографа Надар. Прекарва лятото в Eкс.
1875 г. – Отхвърлен от салона. Чрез Реноар среща колекционера на изкуство Виктор Шоке, който притежава картини на Дьолакроа и Курбе.
1876 г. – Не участва във втората изложбата на импресионистите в галерията на Пол Дюран Рюел.
1877 г. – Показва 16 картини на третата изложба на импресионистите.
1878 г. – Ортанз е в Марсилия, Сезан работи в Екс. Баща му разбира за семейството и спира издръжката му. През септември му дава 400 франка.
Отново е отхвърлен от салона.
1879 г. – Посещава Зола в Медан, но е възмутен от неговия буржоазен дом и обкръжение.
Сезан продължава да мигрира между Париж и ателието в дома си в Жа дьо Буфан.
1885 г. – Отново е отхвърлен и решава да не изпраща повече картини на салона.
1882 г. – Рисува с Реноар в Естак.
1883 г. – Посещава Моне.
Благодарение на Гийме влиза в Салона. Като всеки член на журито и Гийме има право да поиска да бъде допусната една от отхвърлените картини, т.е. картината да бъде допусната „по милост“.
1886 г. е повратна точка за семейството. Сезан се омъжва за Ортанс. През същата година умира баща му, оставяйки му имота, закупен през 1859 г . Сезан е на 47 години.
1887 г. – В продължение на много години се смята, че Сезан е прекъснал приятелството си с Емил Зола, след като прочита романа Творбата (L’Œuvre) в който Зола използва Сезан като прототип за неуспешния художник Клод Ланиер. Напоследък са открити писма, които опровергават това. Писмо от 1887 г. показва, че приятелството им е издържало на това изпитание.
1890 г. – Изложба в Брюксел, пътуване в Швейцария. Открива, че е болен от диабет.
1895 г. – Посещава Кариерите Бибемус и се изкачва на планината Сент Виктоар. Първа изложба в галерията на Амброаз Волар.
1896 г. – Лабиринтеният пейзаж на кариерите Bibémus Quarries сигурно го е впечатлил, тъй като през 1897 г. наема кабина и рисува много пейзажи от каменните кариери.
След като разглежда годишните изложби, Зола се изненадва, че сега доминира светлата живопис на импресионистите.
Пише в „Le Figaro“ на 2 май 1896 г.:
„Пробуждам се и изтръпвам. Какво! Нима наистина за това съм се борил? За тая светла живопис, за тези петна, за тези отражения, за това разлагане на светлината? Господи, нима съм бил луд! Но всичко това е тъй грозно, то ме отвращава! Ах, суетна любов към споровете, към ненужните формули и школи! Напуснах двата тазгодишни Салона, като се питах с тревога дали тогава не съм постъпил зле. Не, аз изпълних дълга си, борих се на страната на правдата. Двадесет и шест годишен, аз бях с младите и смелите. Каквото защитавах тогава, ще го защитавам пак, защото тогава то беше дръзновението, знамето, което трябваше да се забие на вражеска земя. Правото беше на наша страна само защото ние бяхме носители на възторга и вярата. Колкото и малка да беше онази част от правдата, за която се борихме, днес тя е свършен факт. И ако днес мнозина крачат по открития път, то е защото ние тогава го разширихме, за да може да мине по него изкуството на деня.“
В статията си той говори между другото и за Сезан, за „този голям, но несполучил художник, у когото едва днес се сещат да открият нещо гениално“. Както твърде находчиво се е изразил Гюстав Жефроа, тази статия прилича на „победоносен химн, изпълнен като погребален марш“.
1997 г. – Сезан прекарва повече от времето си в Екс. Умира майка му. Продава Жа де Буфан и наема място на Rue Boulegon, където построява ателието си.
1898 г. – Рисува околностите на Екс и Шато Ноар.
1899 г. – прекарва известно време в Париж, след което се установява окончателно в Екс.
Към края на 1899 година, след известни колебания, Сезан изпраща два натюрморта и един пейзаж на петнадесетата изложба на “Дружеството на независимите художници”, което, основано през 1884 година, е поело Салона на отхвърлените и го е превърнало в самостоятелна институция. Тук няма жури, всяка представена картина се приема автоматично в изложбата.
1900 г. – Tри картини на Сезан са показани на световното изложение в Париж. Прави Изложба в Берлин без продажба. При разпродажба на колекцията на граф Арман Дориа картината на Сезан Топящ се сняг в гората Фонтенбло достига почти невероятна цена от 6750 франка, откупена от Моне.
1901 – Участва в салона на независимите. Купува малко земя по протежение на Chemin des Lauves.
1903 г. – Разпродажба на картините на Сезан от колекцията на Зола за 1500 франка.
1904 г. – Есенен салон в Париж. Втора изложба в Берлин.
1905 г. – Излага на есенния салон в Париж, Дюран Рюел изпраща картини на Сезан в Лондон.
1901 г. – Купува земя северно от града по шосето Лов, засадено с маслинови, черешови и бадемови дървета и строи новото си ателие.
Емил Бернар работи със Сезан в Екс ан Прованс.
1906 г. – На 22 октомври Пол Сезан колабира, докато рисува на открито по време на гръмотевична буря. Една седмица по-късно, на 22 октомври, той умира от пневмония.
След смъртта му:
1907 г. – Голяма ретроспективна изложба на Сезан в Париж на Есенния салон.
Март: на разпродажбата Вио картината “Плодове” се продава за 19 000 франка.
До 1914 г. Сергей Щукин притежава осем картини от Сезан, включително Карнавал.
Февруари 1919 г. – на разпродажбата на колекцията на Октав Мирбо картината В дъното на дола е оценена за 41 000 франка. Умира Реноар.
Март 1920 г. – на разпродажбата С. Севаджиян един ескиз на Къпещи се е оценен за 84 100 франка. Декември: изложба Сезан (33 картини, акварели и рисунки) в галерията на Бернхайм младши. Лувър откупува Тополи.
Юни 1925 г. – на разпродажбата Морис Ганя Борът в Монбриан намира купувач за 528 000 франка.
1936 г. – Американски колекционер купува Картоиграчи за 240 000 долара.
Лионело Вентури издава каталог на творчеството на Сезан.
1939 г. – В Екс, по случай стогодишнината от рождението на Сезан, Марсел Прованс моли стария файтонджия на Сезан да впрегне файтона си и да мине още веднъж по пътя за Толоне. Умира Амброаз Волар, чието състояние възлиза на един милион франка.
1941 г. – Умира Емил Бернар.
Декември 1942 г. – на разпродажбата Жорж Вийо картината Долината на Арк и Планината Сент Виктоар е оценена за 5 милиона франка.
Май 1952 г. – на разпродажбата Коняк един Сезанов пейзаж е продаден за 20 милиона франка, а един натюрморт за 33 милиона франка.
1954 г. – Ателието на Сезан е отворено за посетители.
2011 г. – Една от версиите на Картоиграчи е продадена през 2011 г. на Кралското семейство на Катар на цена 250 милиона долара.
