“Животът на Модиляни, скитащия художник, толкова често прилича на легенда, че е трудно да се отдели фактът от измислицата.”
Артур Пфанщил (Аrthur Pfannstiel) 1929 г.
ЖИВОТ В ДАТИ
12 юли 1884 г. – Амедео Модиляни е роден в Ливорно, Италия, в семейство на сефарадски евреи. Родителите му, Фламинио и Евгения, имат четири деца, най-малкото от които е Амедео. Ливорно по това време е дом на голяма еврейска общност. Модиляни израства в бедност, след като бизнесът на баща му загива.
1886-1998 г. – Амедео има здравословни проблеми, след като прекарва тиф на 14-годишна възраст, последван от туберкулоза две години по-късно.
Значителна роля във възпитанието на Амедео изиграват баща му и сестрата на майка му. Те са високо образовани и го въвеждат още в ранна възраст в литературата, поезията, философията и визуалните изкуства.
1898 г. – Въпреки че майка му Евгения предпочита академично образование за сина си, по-късно тя подкрепя желанията му, както разказва в дневника си: „На първия август (1898 г.) той започна уроци по рисуване, които отдавна иска. Той смята, че вече е художник.” На следващата година Амедео се отказва изцяло от редовното посещение на училище, за да учи рисуване.
1902-1903 г. – През 1902 г. се записва в “Скуола либера ди Нудо” във Флоренция където учи изящни изкуства.
1903-1906 г. – Премества се във Венеция, където се записва да учи в Института ле Бел Арти ди Венеция. Във Венеция той за пръв път опитва хашиш и често прекарва времето си в кварталите за забавление на града.
1906 г. – Модиляни се премества в Париж, тогава център на авангарда.
Между 1900 и 1940 г. Париж е магнит за художници от цял свят и център на всички експерименти и нововъведения в изкуството. Тази свободна, бохемска общност на художници-емигранти, поети и музиканти, е съсредоточена в кафенета, салони, ателиета и галерии на Монпарнас. Парижката артистична среда, отличаваща се със свобода и иновации, ражда движения като фовизъм и кубизъм, орфизъм, дада, сюрреализъм.
Редица големи художници работят в Париж през тези години – Пикасо, Хуан Грис и Миро от Испания, Шагал, Сутин и Кислинг, Липшиц от Русия, Брънкуш от Румъния, Диего Ривера от Мексико, и Модиляни от Италия, Фуджита от Япония, Жул Паскин от България.
С пристигането си в Париж Модиляни се настанява в Ле Бато-Лавоар, общежитие за бедни художници в Монмартър, и скоро е напълно зает с рисуване, първоначално повлиян от Тулуз-Лотрек, докато изкуството на Пол Сезан не променя вижданията му.
1907 г. – Модиляни среща д-р Пол Александър, който става негов пръв покровител и близък приятел до 1914 г. През това време младият лекар се сдобива с 25 картини и множество рисунки от Модиляни.
1908 г. – Художникът излага пет или шест картини в Салона на независимите (Salon des Indépendants).
1909 г. – Модиляни се завръща в родното си място в Ливорно, болнав и изморен от бохемския си начин на живот в Париж. Той не остава задълго в Италия и скоро се връща в Париж.
През първите шест месеца на 1909 г. се мести в ново студио в Монпарнас, 14 Cité Falquière. Д-р Александър го запознава с румънския скулптор Константин Брънкуш, среща, която стимулира скулптурните амбиции на Модиляни. Под влиянието на Брункуш той изучава африканската скулптура.
1912 г. – Излага в Есенния салон (Salon d’Automne) осем каменни глави, чиито удължени и опростени форми отразяват влиянието на африканската скулптура.
1914 г. – В началото на Първата световна война Модиляни се опитва да се запише в армията, но му е отказано поради лошото му здравословно състояние.
Избухването на война увеличава трудностите в живота на художника.
Пол Александър и някои от другите му приятели са на фронта.
Картините му не се продават и деликатното му здраве се влошава заради бедност, трескав работен процес и злоупотреба с алкохол и наркотици.
През 1914 г. Модиляни се запознава с Пол Гийом, който става негов търговец в следващите две години.
1915 г. – Модиляни се връща изцяло към рисуването около 1915 г., но опитът му като скулптор има важни последици за неговия стил на рисуване. Изваяните глави, издължените дълги вратове, опростените черти и овални лица са характерни за неговите картини. Той намалява и почти елиминира градациите на светлина и сянка за постигане на илюзията за триизмерност.
1914-16 г. – Модиляни е в разгара на аферата с южноафриканската поетеса Беатрис Хейстингс. Известен като „Моди“ за приятелите си, Амедео Модиляни е красив мъж, от когото жените са привлечени. Беатрис Хейстингс остава почти две години в живота му и е обект на няколко от портретите му.
1916 г. – Модиляни се сприятелява с полския поет и търговец на изкуството Леополд Зборовски и съпругата му Анна. Модиляни ги рисува няколко пъти, като получава по 10 франка за портрет.
1917 г. – Следващото лято се запознава с красивата 18-годишна студентка по изкуствата, Жан Ебютерн която е позирала за Фуджита. Въпреки неодобрението на семейството й, те скоро заживяват заедно.
1917 г. – Започва да рисува серия от около 30 големи женски голи тела, които със своите топли, светещи цветове и чувствени, закръглени форми, са сред най-добрите му творби.
3 декември 1917 г. – В галерия “Берт Вейл” е открита първата самостоятелна изложба на Модиляни. Легендата гласи, че шефът на парижката полиция е скандализиран от голите тела на Модиляни и принуждава Берт Вейл да затвори изложбата в рамките на няколко часа след откриването й.
1918 г. – Заминава да живее на Лазурния бряг. Докато е в Ница успява да продаде няколко картини, но за много дребни суми. Там той създава повечето от картините, които в крайна сметка ще станат най-популярните му и ценни творби. Там е по време на пътуване, организирано за него от Леополд Зборовски. С тях са Цугухару Фуджита Кислинг и други художници, които се опитват да продадат произведенията си на богати туристи.
1919 г. – Завръща се в Париж през май, наема апартамент заедно с Жан и дъщеря си.
1920 г. – През януари 1920 г. се разболява и 10 дни по-късно умира от туберкулозен менингит. На следващия ден Жан Ебютерн се самоубива.
Жан Ебютерн е погребана в Гробището Баньо (Cimetiere de Bagneux), близо до Париж, а едва през 1930 г. семейството й позволява да бъде преместена да почива до гроба на Модиляни в Пер ла Шез (Сimetière du Père-Lachaise).
1922 г. – Малко известен отвън авангардните парижки кръгове, Модиляни рядко е участвал в официални изложби.
Славата идва след смъртта му, със самостоятелна изложба в галерия „Бернхайм-Жун“ през 1922 г.
Голямата известност на еврейските художници в Париж и на чуждестранните артисти започва от около 1925 г. Френските критици на изкуство ги отделят и етикетират като “Ecole de Paris” („Парижка школа“) в контраст с френски художници като Андре Дерен и Андре Дюнуайе де Сегонзак, за които се казва, че поддържат чистата приемственост на френската традиция. След Втората световна война обаче тези националистически и антисемитските нагласи са оспорени, а терминът „Парижка школа“ се използва за обозначаване както на чужди, така и на френски художници, работили в Париж в този период.
