„Мразя нищожното, половинчатото. Искам всичко. Не мога, но искам да го завоювам. Оставете ме да си поема дъх и с нови сили да викна: «Налей, налей ми още», да бягам, да се задъхвам и да умра безумно. Мъдрост, как ме отегчаваш, как ме караш да се прозявам безспир!“
Пол Гоген (7 юни 1848 г. – 9 май 1903 г.)
Откъде идваме, кои сме, къде отиваме – това са въпроси, които Гоген си задава в последните години на своя изпълнен с моменти на триумф и с моменти на отчаяние живот.
Започнал кариерата си като преуспяващ борсов посредник и обикновен любител на изкуството, той постепенно навлиза все повече в живописта, която се превръща в негова единствена цел. В нея той бяга от действителността и от установените ценности в обществото, изкуството и религията. Интересът му към древни вярвания, религии и мистицизъм е типичен за художниците символисти, за които той става водач и учител.
Гоген комбинира идеализираната примитивна полинезийска култура със скептичния песимизъм на образован европеец. Той търси истината в „детството на човечеството…където природата следва естествения си път, хората живеят под слънцето и знаят да се обичат”.
Гоген създава силно индивидуално изкуство, внушително и трудно за възприемане както от артистичните среди в последните години на 19-и век, така и от широката публика. Неговите сурови не-натуралистични цветове и стилизация имат широко влияние върху художниците авангардисти от началото на 20-и век.
ЖИВОТ В ДАТИ:
7 юни 1848 г. – В Париж е роден Йожен Анри Пол Гоген.
1846 г. – Бащата на Пол Гоген, Кловис Гоген сключва брак с Алин-Мари Шазал, чийто родители са художникът, гравьор Андре Шазал и Флора Тристан (1803-1844 г.). Флора Тристан е френска писателка, социалист, близка на Пиер-Джоузеф Прудон и Джордж Санд. Тя е дъщеря на перуанския благородник, дон Мариано де Тристан и Москосо.
10 декември 1848 г. – Принц Луи-Наполеон Бонапарт е избран с мнозинство за президент на Франция. По това време Кловис Гоген работи в National, вестник с либерални позиции. Опасявайки се от завръщане към императорския режим, Кловис решава да замине за Лима при роднините на Алин.
30 октомври 1848 г. – кораба „Албер“ стига до бреговете на Патагония и хвърля котва пред Пуерто дел Хамбре Puerto del Ambre (Порт Фамин), там умира Кловис Гоген.
Алин Гоген продължава пътуването, за да търси защита за себе си и двете си деца. Чичото на Алин дон Пио Тристан и Москосо посреща семейството в Лима, Перу.
Пол Гоген е на 18 месеца, сестра му Мари Гоген е на две и половина години.
Орлеан, 1853 г. – Дядото на Пол Гоген – Гийом, настойчиво увещава Алин да се върне във Франция. Той е поделил имуществото си между своя син Изидор и двете деца на сина си Кловис Гоген – Пол и Мари (Fernande Marceline Marie Gauguin)
1854 г. – В началото на годината избухва гражданска война в Перу.
1855 г. – Алин и децата се връщат във Франция, в Орлеан.
1865 г. – Гоген постъпва във флота. След две пътувания на „Луситано“ до Рио де Жанейро го повишават. От стажант-офицер той става старши лейтенант. Края на октомври 1866 г. – потегля на околосветско пътешествие за повече от една година на борда на „Чили“.
27 юли 1867 г. – Алин-Мари Гоген умира на на 42-годишна възраст. В завещанието си тя определя Густав Ароса като законен настойник на децата си.
До 1871 г. – Гоген плава с „Жером-Наполеон“.
1871 г. – Густав Ароса намира работа на Гоген като борсов посредник.
Братята Гюстав и Ашил Ароса са привлечени от френските художници от поколението от 1830 г. Те притежават забележителна колекция, включваща творби на Коро, Дьолакроа, Курбе и барбизонските художници.
Гоген за пръв път се увлича по рисуването, което практикува като аматьор с Маргьорет Ароза, дъщерята на настойника му.
1873 г. – Среща Мете-Софи Гад бъдещата му съпруга.
Среща Клод-Емил Шуфенекер (1851 – 1934) художник, пост-импресионист, учител по изкуство и колекционер. Наричат го просто „Шуф“.
Шуф рисува в ателиета, ръководени от майстори като Пол Бодри и Каролюс-Дюран.
Шуф става близък приятел на Гоген и Одилон Редон и един от първите колекционери на произведения на Винсент ван Гог.
1876 г. – Гоген участва на Салона на изкуствата в Париж с „Горичка във Вирофле“.
По това време Едуар Мане е най-дискусионния художник в Салона.
Същата година журито отхвърля двете картини, които Мане е представил, а критиката забелязва Гоген: „Господин Пол Гоген… ни дава добри обещания“.
1876 г. – Посещава галерията на търговеца на картини Пол Дюран-Рюел, където през пролетта на същата година се е състояла втората изложба на художниците, наричани сега „импресионисти“. Среща Камий Писаро, за когото Гоген често е слушал от братята Ароза. Гюстав и Ашил Ароса притежават осем картини от този художник.
В свободното си време той продължава да се учи как да рисува, като работи с Писаро в Académie Colarossi в Париж.
По съвет на Писаро, Гоген започва да събира изкуство. Той купува картини на импресионисти, като творбите на Пол Сезан са особено ценени от него.
1879 г. – Гоген участва в четвъртата изложба на импресионистите. Той е поканен да участва от Писаро и Дега. Показва малък мраморен бюст (вероятно на синът му Емил).
1880 г. – Петата поред изложба на импресионистите се състои от 1 до 30 април на улица Пирамид №10. Реноар и Моне, изоставят другарите си и решават да излагат в официалния Салон. Допускането на Гоген и на неговите творби – седем платна и мраморен бюст води до разногласия в групата.
Клод Моне в „La Vie Moderne“: „Аз съм импресионист, но вече се срещам твърде рядко с моите колеги. Малкият храм се превърна в банална школа, която отваря вратите си за първия дошъл цапач.“
На Парижката борсата курсовете се покачват непрекъснато. Новите ценни книжа се разграбват. През декември 1879 г. акциите на „Юнион Женерал“ са се котират седемстотин и петдесет франка, а към края на 1880 г. надхвърлят деветстотин франка.
Гоген купува творби на Писаро, Гийомен, Реноар, Моне, Сисле, Дега, Сезан, Мери Касат, Домие, Ян Бартолд Йонгкинд. От Дюран-Рюел купува също така и един Изглед от Холандия на Мане.
Погълнат от търсенията си, Гоген живописва или рисува улиците на Вожирар.
За да покаже колко много цени „любителя-художник“, Едгар Дега купува от него една картина.
Участва на Салона на изкуствата с Етюд на голо тяло.
Жорис-Карл Юисман пише за картината:
„Миналата година г. Гоген бе изложил… серия пейзажи, разводнени, още неуверени творби в стила на Писаро. Тази година г. Гоген се представя с едно съвсем самобитно платно, което разкрива безспорен темперамент на модерен живописец. То носи наименованието Етюд на голо тяло… Не се боя да заявя, че измежду съвременните художници, които са работили голо тяло, още никой не е придавал на действителността такова страстно ударение… Плътта крещи; това не е вече онази равна, гладка кожа без грапавини, без пори, онази кожа, която всички художници потапят равномерно във ведро с розова боя и приглаждат с хладка ютия; това е кожа, която аленее от кръвта и под която нервите трептят;… От години насам г. Гоген е първият, който се опитва да изобрази жената на нашето време… Той напълно е сполучил и е създал едно дръзко и правдиво платно.“
1881 г. – Рисува със Сезан и Писаро в Понтоаз – „Дяволски живописец е тоя Сезан!… Той постоянно свири на големия орган!“ – казва Гоген.
1882 г. – Гоген показва 12 картини на седмата изложба на импресионистите, завършени през лятото на миналата година в Понтоаз. Импресионистите са по-разединени от всякога.
Курсовете на борсата продължават да се качват. Акциите на „Юнион Женерал“ се котират хиляда и седемстотин франка, хиляда и осемстотин франка, две хиляди…Католическата банка е в стремителен възход.
Януари, 1882 г. – Срив на фондовата борса и най-тежката криза във френската икономика през 19-и век. Катастрофата е предизвикана от срива на банката “Юнион Женерал”.
1883 г. – Гоген напуска борсата.
Петото и последно дете на Пол и Мете, Пол-Ролон (Пола), се ражда на 6 декември. В тази година Гоген претърпява загубата на две важни за него личности – неговия стар приятел Густав Ароса и Едуар Мане, един от малцината художници, които Гоген идеализира.
Началото на януари 1884 г. – Семейството на Гоген пристига в Руан, където според според Гоген ще им трябват по-малко средства за живот.
1884 г. – Семейството е в трудно финансово положение. На 8 август Мете е заминала за Дания.
От ноември 1884 г. до юни 1885 г. – Гоген живее в Копенхаген със съпругата и семейството си. Писмата му до приятели в Париж описват този труден за него период. Липсва му културния живот в Париж, не говори езика, не харесва датчаните, по-специално семейството на жена си, а суровият климат означава, че не може да работи на открито.
1885 г. – След 6 месеца в Копенхаген Гоген се връща в Париж през юни с Кловис, който е на 6 години и оставя Мете с останалите четири деца в Копенхаген.
Юли, 1885 г. – Гоген заминава за Диеп, където остава в къщата на приятел до октомври същата година, с изключение на няколко седмици, прекарани в Лондон.
1886 г. – Гоген се установява в Понт-Авен в Бретан. Рисува Четири бретонски жени танцуват.
1886 г. – Представя 19 платна на осмата (последна) изложба на импресионистите проведена от 15 май до 15 юни – на улица Лафит, в която кани приятелите си, художниците Емил Шуфенекер и Одилон Редон да изложат. Жорж Сьора показва Неделен ден на остров Гранд Жат.
1886 г. – Среща Шарл Лавал.
Гоген прави керамика. Той се надява да спечели пари от керамичните си съдове.
1887 г. – Заедно с Шарл Лавал заминава за Панама (април), Табога, Мартиника (май – октомври).
1888 г. – Гоген започва годината в Бретан. Връща се в пансиона Глонек, работи с Емил Бернар, Якоб Майер де Хаан и Шарл Лавал.
По време на втория си престой в Понт-Авен, Гоген достига пълна стилистична зрялост.
В края на февруари 1888 г. – Ван Гог напуска Париж и се премества в провансалския град Арл.
15 август 1888 г. – Гоген рисува Натюрморт в странноприемницата на Глоанек, подарък за рождения ден на Мари-Жан Глоанек.
Лятото на 1888 г. – Пол Серюзие (1864 – 1927) пътува до Понт-Авен и се присъединява към малката група художници, съсредоточена там около Гоген. Докато е в колонията на художниците рисува под строгия надзор на Гоген, картина, станала известна като Талисман. Картината се доближава до чиста абстракция.
Серюзие е увлечен по философия, метафизика, ориенталистика, изучава за собствено удоволствие арабски и староеврейски, влюбен във всичко езотерично и загадъчно. На своите приятели той показва Талисманът като някакво тайнствено откровение. Картината посява смут и раздор в академията „Жулиан“.
Серюзие, заедно с Пол Гоген дава името на групата на Набистите. Пиер Бонар и Морис Денис са част от групата. Групата на Серюзие добива облика на тайна секта.
23 октомври – Пол Гоген пристига при Ван Гог в Арл, южна Франция.
Ноември – Гоген получава поканата да изложи с Les XX (Двайсетте) в Брюксел през пролетта на 1889г.
Декември – Гоген и Ван Гог са на екскурзия до Монпелие, където посещават Musée Fabre, за да видят колекцията на Алфред Бруяс (Alfred Bruyas).
23 декември – Ван Гог отрязва част от ухото си, след спор с Гоген.
24 декември – Ван Гог е открит „легнал в леглото си, без почти никакви признаци на живот“ отведен е в Старата болница в Арл.
25 декември – Тео ван Гог посещава Винсент в болницата, същата вечер Тео и Гоген заминават за Париж.
Декември – Гоген отсяда при семейството на Шуфенекер в Париж. Рисува Портрет на Шуф и семейството му.
Остава в Париж до февруари 1889 г.
Февруари 1889 г. – Заминава за Понт Авен (февруари-април)
Април до юни 1889 г. – Отново в Париж
Август до октомври 1889 г. – Връща се в Бретан, Понт Авен.
От октомври 1889 до февруари 1890 г. – Гоген пътува до Льо Пулду, отдалечено крайбрежно село в Бретан. Драматичната природа предизвика силен отзвук в него.
Рисува Жълтият Исус – пример за синтетизъм. В картината Исус е подобен на този, който се намира в малък параклис, издигнат до един селски двор в местността Тремало, на възвишение, от което се вижда целият Понт Авен.
Пол Гоген заедно с Емил Бернар и Пол Серюзие създават художествен подход, който търси синтез между емоционалното преживяване на художника и външния вид на изобразяваните природни форми, наричат го синтетизъм.
Морис Дени пише във връзка с тази нова посока в изкуството: „Добре е да се помни, че картината, независимо дали е боен кон, гола жена или някакъв анекдот, е най-вече плоска повърхност, покрита с цветове, съчетани в определен ред“.
Двете години, предхождащи заминаването на Гоген за Таити (1891 г.), са белязани от чести пътувания между Бретан и Льо Пулду, където той се стреми да открие нови пейзажи и Париж, където влиза в символистичните литературни кръгове.
През 1889–90 г. – Дори докато изпитва редица неуспехи, Гоген постепенно придобива известност сред авангардните интелектуалци на Париж, които откриват в неговите картини ехото на собствените си търсения. По време на посещенията си в Париж той посещава Стефан Маларме и неговата група и се сприятели с Албер Орие, Шарл Морис и Жан Мореас.
Май 1889 г. – В края на май отново е в Париж, привлечен от откриването на Световното изложение и подготовката за “Изложбата на художниците-импресионисти и синтетисти”.
Когато журито на Световното изложение отказа да окачи произведенията на Гоген и неговите приятели, Шуфенекер организира групова изложба в кафене Volpini на Марс Шамп, недалеч от официалния павилион за изкуства. Изложбата не е приета добре.
Разочарован от този нов неуспех, Гоген отново тръгва за Бретан в началото на лятото, придружен от Пол Серюзие. Понт-Авен, все по-пренаселен от художници, го отвращава и той се приютява за зимата в Льо Пулду.
През този период с него работи холандският художник Якоб Майер де Хаан. Омразата на Гоген към всичко прекалено изтънчено и търсенето му на все по-широк хоризонт са признаците не само на присъщата му нестабилност, но и на често изразеното желание да опази примитивния характер на своето изкуство.
До декември 1889 г. той мечтае да замине за Тонкин (Тонкинският залив), – Индокитай или Мадагаскар: „Западът сега е в разпад“, пише той на Емил Бернар.
Гоген обсъжда идеята за „Ателието на тропиците“ с Емил Бернар, Шарл Лавал, Шуфенекер. Мартиника, Тонкин, Мадагаскар или Таити?
Шарлопен, лекар и изобретател обещава на Гоген да му помогне да напусне Стария свят; като откупи картини за пет хиляди франка. Макар и да уверява, че няма да повярва в тази сделка, докато тя не се осъществи, Гоген се разпалва. Съставят заедно списък на творбите, които ще му продаде – тридесет и осем картини и пет керамики и започва да крои планове.
1890 г. – В началото на август, докато той все повече губи търпение поради протакането на сделката с Шарлопен, пристига вестта за смъртта на Ван Гог.
На 29 юли 1890 г. – Винсент се е застрелял с куршум в гърдите сред полята на Овер.
Гоген обмисля сега възможността да заложи всичко на една карта, като предложи на търг тридесет платна в „Отел Друо“.
23 февруари, 1891 г. – Разпродажба в „Отел Друо“. Разпродажбата е предшествувана от изложба уредена на 21-ви при „Бусо и Валадон“.
Приходите от продажбата на 30 картини са достатъчни, за да се осъществи пътуването му до Таити.
През Март посещава за кратко семейството си в Копенхаген.
23 март 1891 г. – Стефан Маларме дава банкет по повод заминаването на Гоген на Таити.
Маларме: „Господа, за да избързаме колкото се може напред, нека пием за завръщането на Пол Гоген, но не без да се възхитим на тази горда съвест, която в разцвета на своя талант, за да го закали, се отправя към далечни земи и към себе си.“
1991 г. – В писмо до Метте:
„Може би ще дойде ден – може би скоро, когато ще мога да избягам в гората на южните острови за да живея там в екстаз, в мир и за изкуството. С ново семейство, далеч от тази европейска борба за пари. В Таити, в тишината на прекрасната тропическа нощ, ще мога да слушам сладката мърмореща музика на моето сърцето, което бие в хармония с мистериозните същества на заобикалящия ме свят, най-сетне свободен, без парични проблеми и способен да обичам, да пеят и да умра.”
4 април 1991 г. – Гоген напуска Париж и пристига в Папеете столицата на Таити на 8 юни.
Гоген получава от министъра на народната просвета и изящните изкуства на Франция задача: „Мисия до Таити, да изучи от художествена гледна точка и да нарисува картини, които могат да опишат, обичаите и пейзажите на тази страна“. Като моряк, Гоген косвено е бил част от такива начинания, сега като художник той е на изследователска, етнографска мисия.
12 юни 1991 г. – Умира Помаре V последният крал на Таити.
Таити е открит през 1767 г. Английски пастори и френски мисионери, дошли тук да покръстят населението, се сблъскват помежду си с крайна ожесточеност. През 1842 г. Франция успява да наложи протекторат над земите на Таитянската корона. Десетина години преди Гоген да пристигне на Таити Франция иска от Помаре V, възкачил се на престола в 1877 г., да се откаже от правата си. През юни 1880 г. владетелят дал съгласието си и Таити е обявен за колония. Все пак Помаре запазва титлата си заедно с почестите и прерогативите, свързани с нея, а над двореца му продължава да се развява таитянският флаг. Това състояние на нещата е прекратено при смъртта му. Заедно с него изчезва завинаги местната монархия.
Гоген прекара първите три месеца в Папеете, столицата на колонията, град, който вече е много повлиян от френската и европейската култура.
Премества се в Матаиеа на четиридесет и пет километра от Папеете, на южния бряг на острова където наема една туземна колиба.
Юни, 1893 г. – Гоген отплава от Папете на път за Франция.
30 август – Пристига в Марсилия в много лошо здравословно състояние. От Марсилия заминава за Париж.
По време на първото пътуване Гоген е нарисувал шестдесет и шест картини.
1893 г. – Изложба при Дюран Рюел. Изложбата е провал. Парижката публика все още е неспособна да разбере или оцени неговите картини. От около 40 изложени платна, само единадесет са продадени.
Едгар Дега купува Te Faturuma. Гоген осъзнава, че дните му на слава в Париж са завинаги зад гърба му.
1894 г. – Среща Анн Явайката. Живее в Понт Авен и Ле Пулдю, където през лятото попада в бой с група моряци и влиза в болница. Докато се възстановява в болницата, младата му спътница Анн се връща в студиото му в Париж, събира всичко ценно и изчезва.
Емил Бернар и Камил Моклеар пишат негативни статии за Гоген в Mercure de France
Септември 1894 г. – Решава, че напуска Франция за да се върне в Таити и започва да прави планове.
28 юни 1895 г. – Гоген се отправя отново към Таити.
Септември, 1895 г. – Пристига в Папеете. Прекара следващите шест години на Таити като през това време успява да поддържа с все по-постоянен поток от продажби.
Построи просторна тръстикова къща в Пунауя на 16 км. източно от Папеете, с голямо студио, като не пести разходи. Жул Агостини, познат на Гоген и любител фотограф, снима къщата през 1896 г.
1897 г. – Умира дъщеря му Алин. По същото време научава, че трябва да освободи къщата си, тъй като земята му е продадена. Той е взел банков кредит, за да построи екстравагантната си дървена къща с красива гледка към планината и морето.
Рисува От къде идваме? Кой сме? Къде отиваме?
Февруари 1898 – В писмо до Монфред той обяснява, че се е опитал да се самоубие и описва картината:
“Картината не само превъзхожда по стойност всички предишни, но и аз никога не ще направя по-добра или подобна, на нея. В нея вложих, преди да умра всичката си енергия, такава болезнена страст при ужасни обстоятелства и едно толкова ясно виждане без корекция че изчезва всякаква прибързаност и изниква самия живот….В продължение на месец работих ден и нощ в неуписуема възбуда…”
“своето мечтание седейки пред колибата си, сливане с цялата природа и горест причинена от чувството за нещо смътно и непонятно пред тайната на нашия произход и нашето бъдеще”
В същото писмо до Даниел Монфред: “Това е платно четири метра и петдесет на ширина, метър и седемдесет на височина. Двата горни ъгъла са в жълт хром, с надпис отляво и моето име отдясно, като фреска върху златна стена, чиито ъгли са разрушени от времето. Вдясно в долния край, едно спящо дете и три седящи жени. Две фигури, облечени в лилаво, споделят мислите си. Една огромна фигура, умишлено непропорционална, повдига ръка и гледа с удивление към тези двама, които се осмеляват да мислят за съдбата си. Една фигура в центъра събира плодове. Две котки в близост до детето. Бяла коза. Един идол, ръцете му загадъчно повдигнати в някакъв ритъм, изглежд, посочват към отвъдното. И накрая, една старица, близо до смъртта, която изглежда приема всичко, и се оттегля от мислите си. Тя завършва историята! В краката й странна бяла птица, която държи гущер в ноктите си, представлява безполезността на думите … Така че завърших философската работа по тема, подобна на тези от Евангелието.”
Ноември и декември 1898 г. – От къде идваме? Кой сме? Къде отиваме? и група от таитянските картини на Гоген са изложени в галерията на Амброаз Волар.
1899 г. – Волар сключва споразумение с Гоген, което предвижда редовен месечен аванс от 300 франка срещу гарантирана покупка на поне 25 невиждани картини годишно по 200 франка всяка, а в допълнение Волар се ангажира да му предостави материали за рисуване.
1900 г. – Умира синът му Кловис Гоген от отравяне на кръвта след хирургична процедура. Гоген никога не научава за смъртта му.
1901 г. – Неудовлетворен, Гоген чувства нуждата от нови открития. Напуска Таити и се установява на остров Хива Оа на Маркизите остови. Въздействието на този друг по-див свят предизвика период на ентусиазъм, който въпреки влошеното му здраве го кара да произведе последната си серия творби.
Гоген оставя извънбрачен син, Емил (1899-1980) в Таити.
8 май, 1903 г. – Умира Гоген – наследникът на Тристан Москосо и самият Монресума (Флора Тристан, бабата на Гоген както и той самият погрешно твърдят това)
