Историята на Рим се дели на два главни периода: републикански (II-I в. пр. Хр.) и императорски ( I в. пр. Хр. – V в. сл. Хр.). За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането на последния римски владетел от етруски произход и създаването на Римската република около 509 г. пр. Хр.
Изкуството на Римската империя е еклектично, като се развива под влияние на древногръцкото изкуство и същевременно заимствания от местните художествени традиции на многото покорени племена и народи.
Различните римски стилове се свързват с различни епохи, известни императори и династии, селища с прочути паметници на културата (например Помпей), както и с провинциите на Римската империя.
След 330 г. сл. Хр., годината, в която император Константин Велики премества столицата в Константинопол, се говори за византийско изкуство или древнохристиянско изкуство.
Наред с етруските архитектурни паметници, върху развитието на римската архитектура голямо влияние оказва възприемането на гръцките архитектурни ордери (стилове). Римляните не копират, а творчески преработват елинистическите форми, като ги приспособяват към новото, специфично римско съдържание на сградите. Подобрената строителна техника и широкото прилагане на свода и арката допринасят още повече за оформяне на чисто римския облик на сградите и инженерните съоражения.
Тоскански ордер (стил)
Тосканският ордер произлиза от етруската преработка на гръцкия дорийски ред. Колоната има база, тяло и капител. Тялото на колоната е стройно и в повечето случаи гладко – без канелюри. Капителът се състои от ехин с профил четвърт окръжност и квадратен абак.
Наред с колоните в Рим често се срещат и правоъгълни пиластри, изпълнени като колони.
Римски дорийски ордер
Римският дорийски ред не се различава съществено от гръцкия. Колоните му са без база, а понякога с тосканска база. Тялото на колоната е стройно, понякога канелирано, понякога гладко или гладко в долната си третина и канелирано в горните две третини. Антаблеманът е подобен на гръцкия. Крайните триглифи на фриза не почват от ъгъла, а са в оста на ъгловите колони. По този начин ъгълът се заема от половин метопа. Метопите са гладки или украсени с релефни орнаменти – розети, волски черепи, медальони, оръжия и др.
Римски йонийски ордер
Разликатамежду римския и гръцкия йонийски ред е много малка. Базата на колоната е стъпила върху квадратна плоча – плинта. Капителът се различава от гръцкия йонийски капител по височината си и по разработката на волутите. Новост при римския йонийски ред е т.нар. диагонален капител с волути в четирите ъгъла, подобни на волутите при ъгловия капител. Това приближава римския йонийски ордер до коринстския ордер. Римският йонийски антаблеман е по – декоративен от гръцкия, но детайлите му са много по – груби.
Римски композитен ордер
Римският композитен ордер включва йонийски и коринтски елементи. Капителът е съставен от акантови листа и втора волута, поставена под първата волута.
Римляните използват различни ордери в една и съща сграда, като степенуват дорийски в долния етаж, в следващия йонийски, в третия коринтски. Римляните групират колоните по две и три, поставят пиедестали, правят атика над ордера и там поставят бази със скулптури.
Продължавайки традициите на древногръцката архитектура в Древен Рим, римската архитектура въвежда нови форми и техники, като характерните полукръгли арки, утвърждавайки се като един от двата самостоятелни стила на класическата архитектура. Римската архитектура е в основата на по-късните романска и византийска архитектура.
