“Живописта е по същество конкретно изкуство и може да се състои само от представянето на реални и съществуващи неща. Това е напълно физически език.”
Гюстав Курбе (10 юни 1819 – 31 декември 1877)
Гюстав Курбе е френски художник и писател. Той поставя основите на модерното изкуство, като отхвърля класическите академични стилове на Френската живопис. Неговото изкуство настоява за физическа реалност на обектите, без субективната намеса на художника. Той вижда Реализма, като средство за фокусиране на зрителите върху проблемите на обикновените хора в епохата на бурна индустриализация и все по-тежки условия на работа.
Славата на Курбе се основава на творбите му от края на 40-те и началото на 50-те години, изобразяващи сцени със селяни и работници, мотивирани от неговите политически възгледи.
Tемите на Курбе са взети от жанровата живопис, но той ги използва като материал за грандиозни по размер платна, формати, традиционно запазени за историческата живопис.
Курбе става свидетел и участник на политическите катаклизми, които владеят Франция през целия му живот. След 1873 г. живее в изгнание в Швейцария, обвинен за унищожаването на колоната на площад Вандом по време на Френската комуна от 1871 г. и смятан за отговорен за разходите по възстановяването й.
Работата му е важен етап в развитието на ранния модернизъм и прехода към импресионизма. Художници като Едуар Мане, Джеймс Макнийл Уислър, Анри-Фантен Латур, Клод Моне и Реноар са повлияни от Курбе.
ВАЖНИ КАРТИНИ:
– Автопортрет (Отчаяният), ок. 1843 – 45 г., частна колекция
– Сред вечеря в Орнан, 1849 г.- Показана на салона в Париж през 1849 г.
– Kaменоделци, 1849 г., маслени бои на платно, 165 × 257 cm, Галерия Нови майстори, Дрезден
– Погребение в Орнан, 1849–50 г., маслени бои на платно, 3,15 × 6,60 m, Myзей Орсе, Париж
– Срещата („Bonjour, Monsieur Courbet“), 1854 г., 129 x 149 cm, Musée Fabre, Монпелие
– Ателието на художника: истинска алегория, обобщаваща седем години от моя живот на художник и моралист, 1854-55 г., маслени бои на платно, 361 x 598 cm, музей Орсе, Париж
– Произходът на света, 1866 г., маслени бои на платно, 46 х 55 cm, Myзей Орсе, Париж
ЖИВОТ В ДАТИ:
1819 г. – Гюстав Курбе е роден в Орнан, малък град в сърцето на Франш-Конте, районът на Франция, който е най-силно повлиян от съседна Швейцария. Той е първото от четири деца и единствен син. Семейството просперира благодарение на обширните имоти на бащата.
1837 г. – Младият Курбе се премества в Кралския колеж в Безансон (Collège Royal Besançon) и усъвършенства уменията си за рисуване, като посещава курсове в Академията, водени от Шарл-Антоан Флагело (1774-1840), бивш ученик на Жак-Луи Дейвид.
1838 г. – С изключение на няколко ранни рисунки, които днес се намират в Къщата Музей на Курбе в Орнан, първите публични творби на Курбе са четири фигурални литографии от 1838 г., които илюстрират Poetiques на Buchon’s Essais (Besançon, 1839).
1839 г. – През есента заминава за Париж, за да започне класическо обучение като художник. Подобно на много други млади художници от този период, той не е впечатлен от традиционното академично обучение в Ecole des Beaux-Arts и след като учи няколко месеца в класа на Шарл де Сюбюн (Steuben) (1788-1856), започва да посещава независимите частни академии, ръководени от Père Suisse и Père Lapin, където получава съвети от Николас-Аугюс Хесе. Същевременно копира картини на старите майстори в Лувъра, в това число Рембранд, Халс, Рубенс, Караваджо и Тициан. В “Испанската галерия” на Луи Филип открива Веласкес и Сурбаран, на които Мане също по-късно ще се възхищава. От френските художници Курбе харесва Жерико и Дьолакроа, двама майстори на романтизма, които изобразяват епизоди от съвременната история в голям мащаб.
1841 – 46 г. – Подобно на Рембранд, Курбе рисува голям брой автопортрети. Те често го показват в определена роля или емоционално състояние: Човек в отчаяние, 1841; Курбе с черно куче, 1842 г .; Раненият, 1844-1854 г .; Човекът с кожения колан. Портрет на художника, 1845-1846.
1846 г. – Курбе посещава Холандия, където рисува главно портрети, най-забележителният от които е Портретът на търговеца на изкуство Н. ван Уасилинг, 1846 г., Форт Уорт, Тексас.
Остава за кратко в Белгия през 1846 г. и 1847 г., запазени са скици от пътуването му, рисувани и в двете страни. В музеите в Хага и Амстердам се интересува от светлината на Рембранд и изразителната, свободната четка на Франс Халс, качества, които впоследствие повлияват собствената му живописна техника.
1848 г. – Курбе най-накрая пробива с десет картини на Салона в Париж. Забелязан е и става приятел с критика Champfleury и оттогава постига обществено признание, което е потвърдено през следващата година, когато държавата купува След вечеря в Орнан, Музей за изящни изкуства, Лил. Получава златен медал втора класа, който го освобождава от процедурата за подбор до 1857 г., година, в която правилата се променят.
1849 г. – Рисува Трошачи на камъни, а след това Погребение в Орнан, и двете показани в Салона от 1850-1851.
1851 г. – Курбе постига реалния си пробив с три произведения, които са изложени в Салона в Париж през същата година. Трошачи на камъни, 1949, Дрезден, и Погребение в Орнан Париж, Музей Орсе, Селяните от Флаге се завръщат от панаира.
Трошачи на камъни не е добре приета. През втората половина на 19-и век платната в големи формати, според академичната традиция, са запазени за исторически, библейски, митологични или алегорични сюжети. Курбе пренебрегва тази конвенция, като рисува сцени от съвремието си на огромни платна.
1853 г. – Рисува Добър ден Мосю Курбе.
Курбе среща Алфред Бруяс (1821-1877), богат колекционер, първоначално от Монпелие, той купува Къпещи се. Бруяс има решаващо влияние върху останалата част от кариерата му. Става патрон на художника, като впоследствие Курбе може да живее самостоятелно от картините си. Признанието идва от чужбина. До 1854 г. Берлин и Виена се състезават за честта да изложат Курбе.
1854 г. – Най-голямото постижение на Курбе през този период е Студиото на художника (361 × 598 cm, Музей Орсе, Париж), картина, в която Курбе обявява своя художествен и политически избор. Художникът дава на тази картина, с размер почти четири на шест, провокативното подзаглавие “Реална алегория, обобщаваща седем години от моя артистичен и морален живот”.
1855 г. – Журито в Салона приема повече от десет картини на Курбе, но отказва Студиото на художника поради големите му размери. Това решение подтиква Курбе да организира лична изложба по време на Световното изложение в Париж, като построява за собствена сметка павилион и го нарича “Павилион на реализма”.
1857 г. – Картината Млади дами от Сена, Париж, Petit Palais, изложена в Салона, позволява на Курбе да развие кръг от верни почитатели и защитници. Курбе редовно излага творби в Салона, като получава множество поръчки. Изобилието на продукцията му обхваща различни теми: ловни сцени, пейзажи, цветя.
1863 г. – Естествено провокативен, художникът отново предизвика вълнение с Връщане от конференцията Return from the Conference, понастоящем изчезнала, (има предположения, че е купена от възмутен човек с цел да я унищожи), картината показва пияни свещеници в развеселен разговор на селски път. Не е допусната до Салонa “като възмутителна от гледна точка на религиозния морал” и му е забранено да я покаже дори в Салона на отхвърлените.
Подобно на Курбе, Мане също привлича скандал и сарказъм със Закуска на тревата, отказана същата година от официалния Салон и след това показана в Салона на отхвърлените. Едуард Мане (1832-1883 г.) не крие, че е повлиян от Курбе.
1864 г. – През следващата година Венера и Психе (сега изчезнали) са отхвърлени от Салона поради неприличие.
1865 г. – Обществената враждебност в Салона се фокусира върху провокативната Олимпия на Мане. В желанието си да се освободи от академичните правила, Мане следва стъпките на Курбе.
1866 г. – През същия този период Курбе излага провокативната си работа Произходът на света (1866, 46 cm × 55 cm, музей Орсе, Париж), частна поръчка, която остава скрита от обществения поглед за дълъг период от време.
1867 г. – По време на Световното изложение в Париж, Курбе има девет картини, приети от Салона. Официалното признание обаче не го възпрепятства да организира отново лична изложба в сграда, построена на Place de l’Alma, където обществеността може да види около 140 негови творби.
1869 г. – През лятото Курбе остава в Етрета. Там рисува Бурното море, наричано още Вълната и Скалата в Етрета след бурята.
1870 г. – В салона тези две картини са посрещнати с хор от хвалби от всички страни. Репутацията на Курбе е напълно утвърдена.
1871 г. – След падането на Втората империя Курбе е избран за председател на Федерацията на художниците. Остава в Париж, докато градът е обсаден от пруската армия. Без съмнение си спомня събитията от 1848 г. и своя дядо, който през 1789 г. е бил сан-кюлот.
Февруари 1871 г. – Той се представя на парламентарните избори, но без успех. През април 1871 г. изпълнителният комитет на общината на Париж му възлага задачата да отвори галерии в Париж и да организира салон.
Въпреки че е избран за съветник на общината, Густав Курбе не е бил в Националната гвардия и следователно не е участвал в битките. Той е арестуван на 7-ми юни от правителствените сили на Версай и през септември е осъден на шест месеца затвор и наказан глоба от 500 франка, тъй като е обвинен за разрушаването на колоната на площад “Вандом”. Към тази сума са добавени още 6 800 франка за съдебни разноски. Присъдата е доста снизходителна в сравнение с издадените на други комунисти смъртни присъди и депортиране.
1872 г. – Курбе има голем успех на изложбата си в Галерия Дюран-Рюел в Париж.
На 23 юли 1873 г. – Курбе прекосява границата в Швейцария поради опасения, че може да бъде арестуван. Живее в изгнание в Швейцария, където наема редица художници, които обучава в стила си.
В този период Курбе определено работи с комерсиална цел, като се надява да събере парите за глобата и да може да се върне във Франция. Същевременно реализира и няколко изключителни картини със свеж и свободен живописен стил.
31 декември 1877 г. – Курбе умира в Tour-de-Peilz, Швейцария. Няколко дни след това съдържанието на парижко му студио е разпродадено на публичен търг.
