“Не влиза в рая онзи, който не е изкушен. Отстрани изкушението и никой няма да постигне спасение”.
Тези думи, които са най-вече напътствия към младите монаси, достигнали до нас с писанията на Св. Антоний, са и най-добрият епиграф на триптиха “Изкушението на Св. Антоний” от Йеронимус Бош.
“Изкушението на Св. Антоний” е едно от многобройните изкушения на Лисабон. Някъде между живописните квартали и miradouro (места с красиви гледки), изобилието от керамични плочки – азулежу и улично изкуство, фадо музиката и вкусната храна, непременно намерете време да посетите и Националния музей за древно изкуство, където се намира триптихът на Йеронимус Бош.
Картината е изключително добре запазена и реставрирана в цялото й цветно богатство. Блестящите земни цветове са разработени с фино моделирани преходи, а цветните глазури, типични за северната живопис, създават усещане за дълбочина.
“Изкушението на Св. Антоний” обобщава основните теми, които срещаме в изкуството на Бош. Спектакълът на греха и безумието, изкушенията на земния живот и ужасите на ада. Образите на страдащия Исус и вярата на св. Антоний, изправени срещу дявола и злото, което доминира в земния свят под формата на чудовища и странни хибриди, или прикрито под фалшива и провокативна красота.
Заставайки пред тази картина виждаме безброй изображения на демонични същества и не е трудно да си представим чувствата, страховете и надеждите на хората в една епоха (краят на 15-ти и началото на 16-ти век), в която чума, глад и войни разкъсват Европа, а вярата в реално съществуващи Сатана и Ад, в предстоящо появяване на Антихриста и Страшния съд, е осезаема. Спокойното изражение на Св. Антоний, който гледа към нас от призрачния си параклис, ограден от хаос и разруха, трябва да е давало увереност и надежда.
Източници за фантастичните образи, населяващи картините на Бош, намираме в мрачните ъгли на средновековното въображение, гаргойлите и чудовищата от украсата на катедралите, илюстрованите манускрипти и популярни щампи.
В последната трета от живота си Бош отново и отново се обръща към образа на Св. Антоний. Той го показва по-често от всеки друг светец.
В Прадо се намира една от версиите, за която холандски изследователи, противно на популярното мнение смятат, че не е рисувана от Бош, а от неговите неизвестни последователи през 30-те и 40-те години на 16-ти век.
В художествената галерия в Берлин може да се види рисунка на същата тема, за която се предполага, че е от Бош.
В Лувъра има няколко образци на рисунки, свързани с темата.
В началото на 2016 г. малката картина “Изкушение на Св. Антоний” (38 х 26 см.), изложена в музея Нелсън-Аткинс в Канзас, е призната за оригинал на Бош, като преди това е смятана за имитация.
При такъв интерес към личността на Св. Антоний можем да предполагаме, че Бош има лични причини за това. И те, разбира се, съществуват. Името на баща му е Антонис (Anthonius van Aken). Семейната църква на ван Акен (това е истинското име на художника) в град Дем Бос (Хертогенбос) е посветена на Св. Антоний. Легендата за св. Антоний, повече от всяко друго житие на светец, обрисува нелекия път на праведния и борбата му с несправедливостта и порока, мотив който интригува въображението на поколения художници.
Отшелниците представляват положителен пример за средната класа от онова време: контрол над импулсите, отхвърляне на удоволствията на света, упорита работа, сдържаност при използването на пари и вещи, непрекъснато наблюдение и бдителност. Всичко това са идеали, наложили се в предстоящия 16-и век от Протестантската реформация на Мартин Лутер и Калвин.
Кой е свети Антоний?
Свети Антоний е роден около 251 г. в Кома, близо до Хераклеопол, Среден Египет, в семейство на заможни християнски родители, копти.
Когато бил на 20 години, родителите му починали и той станал евангелски християнин. Раздал наследството си и водил аскетичен живот. Живял петнайсет години като отшелник. През това време дяволът се борил с него, като го нападал със скука, мързел и сънища с похотливи жени. Накрая св. Антоний бил победен от дявола. Приятели го намерили и го върнали към живота, а той останал в пустинята за още двадесет години.
Този път дяволът го поразявал с видения на диви зверове, змии и скорпиони, но той отново се борел. В крайна сметка се върнал от отшелничеството си спокоен и здрав. Заминал за Александрия по време на преследването на християните там, за да утеши онези, попаднали в затвора. По-късно се върнал в пустинята, където построил монашеска обител със своите последователи. Св. Антоний обикновено се счита за основател на християнското монашество. Живял до 105 години в добро здраве.
Неговите атрибути са камбана, прасе, книга, кръстът Тау (като главна буква Т), понякога с висулка. Често е показван като човек, изкушен в пустинята от голи жени или демони, или свързан с огъня (“Огънят на Свети Антоний”). Различни нелечими болести от сорта на erysipelas се свързват с името на св. Антоний като лечител и са наречени “Огънят на Свети Антоний”.
Описание на картината
Външни панели
На външната повърхност на панелите, когато триптихът е затворен, както обикновено е бил държан, можем да видим популярни, не-демонични сцени от страстите на Исус.
Отляво войниците нападат Исус в Гетсиманската градина толкова зловещо, колкото и дяволите атакуват св. Антоний на обратната страна, докато Юда бърза с тридесетте си сребърника. В десния панел Исус е паднал под тежестта на кръста, спрял е процесията към Голгота, позволявайки на света Вероника да изтрие потта от лицето му. Екзекуторите трудно могат да сдържат нетърпението си от това закъснение, а наблюдателите гледат повече с безразлично любопитство, отколкото със съчувствие.
Гризейл (grisaille – монохромна или почти монохромна техника на рисуване) гамата на картината създава мистична лунна атмосфера, която подчертава опустошението на пейзажа и акцентира върху смущаващата увереност на разпространението на злото.
Защо живописното описание на живота на св. Антоний, което зрителят ще види, когато крилата на триптиха са отворени, е предшествано от сцени от земния живот на Исус? Заради св. Антоний (и в идеалния случай за всеки християнин Исус е мярка за всички неща.) Всичко, което Свети Антоний ще издържи вътре в триптиха, е поради вярата в Исус и посветено на Него. “God suffered and to us ordered” “Бог страда и ни заповяда” – това е накратко централната идея на триптиха.
Централен панел
На вътрешните страни на панелите триптихът показва трите етапа от житието на св. Антоний. Изкушен и съблазнен от демони, той открива пътя на спасението чрез живота на отшелник. По време на оттеглянето си в пустинята св. Антоний постоянно е изкушаван и измъчван от дявола. В централния панел на този триптих е заобиколен от тълпа страшни чудовища и демони. И все пак светецът осъзнава присъствието на Бог, видно от разпятието в задната част на разрушената сграда. Св. Антоний копира жеста на Исус и гледа към зрителя с успокояващ поглед, чудовищата вече са безопасни.
Ако страничните панели показват св. Антоний в моменти на страдание и изкушение, централната част на триптиха отбелязва неговия триумф.
Ляво крило
В животоописанието на св. Антоний се описва как Сатаната, раздразнен от необикновеното благочестие на светеца, изпраща своя легион с демони. Демоните сграбчват светеца, който се моли в пещера и го измъчват, докато монахът не пада мъртъв. В долната част на лявото крило виждаме тримата приятели в дрехи, типични за монашеския орден св. Антоний. В ръцете им е светецът, изцяло изтощен. За последен път успяват да го отвлекат от силата на демоните. Според някои изследователи в един от тези хора, които подкрепят Антоний, можем да видим самия художник.
Цялата тази фигурална група стъпва на крехък мост от счупени дъски. В други произведения на Йеронимус Бош (например, “Блудният син”, Музеят в Ротердам) мостът се появява като символ на превратностите на човешкия живот. Под моста се намират тихи демони. Един от тях води някаква кореспонденция, евентуално за заговор или донос. Прилича на Александър VI Родриго Борджия, който е папа в периода от 1492 до 1503 г. и е смятан от много за антихрист. Бош неведнъж критикува Църквата за разпуснатостта й (“Кораб на глупците” и т.н.)
От двете страни на псевдо-папата има две демонични птици. Голямата бяла чапла стои върху яйце и изяжда собствените си едва излюпени пилета. Другата птица повтаря цвета, шапката и дрехата на папата.
Друг демон във формата на птица, носеща расото на червения кардинал, а на главата му – фуния (такава, която се намира на главата на монах в Извличане на камъка от глупостта, очевидно символизиращ измамата и профанацията на истина. Демоничният духовник е на кънки. На хартия е написана думата “мързелив”.
В средната част на лявото крило е изобразена хижа, оформена от човешко тяло във форма на гигантски хълм, покрит със зеленина, символ на похотта. Самото тяло образува публичен дом, в който можете да видите жена. Няколко фигури в църковни одежди са застанали на пътя към входа. Тази алегория на Бош е съвсем ясна.
В левия край на панела два синтезирани демони, единият от които е риба на колела и с опашката на скорпион (риба – християнски символ на кръщението). На гърба й е върхът на катедрала. Голяма риба се опитва да погълне по-малка риба. Може би тя описва “сливанията и придобиванията” на Църквата или борбата на официалната църква срещу ересите.
В небето демони приемат форма на зверове и чудовищни риби, които измъчват светията.
Дясно крило
Темата на дясното крило на триптиха са плътските изкушения, на които е подложен св. Антоний.
Грехът на лакомията е въплътен в необикновена сцена, където основата на масата се оформя от човешки тела.
Сладострастието е илюстрирано в образа на жената, която се къпе в реката. В посветена на за св. Антоний литература се съобщава, че след мъченията в небесата дяволът му се появява в женска форма. Антоний среща красива кралица, докато тя се къпе в реката. Тя привлича светията с великодушието си и той е заслепен от благочестието й. Най-опасният момент е, когато св. Антоний е готов да се поддаде на изкушението. Той осъзнава с кого се занимава едва когато кралицата се опитва да го съблазни. В картината на Бош той стои гол във водата под дърво със сухи клони, заобиколен от демони.
Друго напомняне за дявола е Драконът, плаващ в канала на реката. Той се изправя срещу малка човешка фигура с пръчка или копие в ръка. Тъй като оръжието е същото, което виждаме в ръцете на св. Антоний на преден план, можем да заключим, че Бош рисува срещата на светия отшелник със Сатаната в реката.
Каква е историята на картината?
Филип II Испански е голям почитател на Бош. Той купува много от картините на Бош и три картини само на тази тема.
Според някои историци картината може да е едно от трите “Изкушения”, вписани в описа на Филип, изпратено до двореца Ескориал в 1574 г. Въпреки това днес се счита по-вероятно, че триптихът е купен от португалския хуманист Дамиан ди Гойш (Damião де Góis Entre) през 1523-1545. Картината е документирана като част от колекции в Кралския дворец в Лисабон в средата на 19-ти век, а през 1911 г. крал Мануел II я дарява на музея.
Въпреки че картината обикновено се приписва на периода 1490-1500 г., дендрохронологичен анализ (анализ на дървения материал) я датира към 1501 г.
Подобно на много от картините на Бош, Изкушението на Свети Антоний е предмет на редица копия. Версия на централния панел се намира в MASP в Сао Пауло, Бразилия, а копие от последовател на Бош може да бъде намерено в Националната галерия на Канада в Отава и друга версия в музея Прадо в Мадрид. Трето копие (някога смятано за оригинал, но сега идентифицирано от Лари Силвър Larry Silver, историк на изкуствата в Университета на Пенсилвания, като копие от 16-ти век) е собственост на фондация Барнс, Филаделфия, САЩ.
Изкушението на св. Антоний
Йеронимус Бош (ок. 1450–1516)
Триптихът отворен: Изкушението на св. Антоний
Затворен: Арестът на Исус и Исус носи кръста
ок. 1500 – 1510 г., вероятно между 1500 и 1503 г.
Маслени бои на дъбов панел
Ляво крило 144.8 x 66.5 см, централен панел 145.1 × 132.8 см, дясно крило 144.8 × 66.7 см.
Национален музей за древно изкуство, Лисабон, Португалия
