ПИЕР-ОГЮСТ РЕНОАР
25 февруари 1841 г. – 3 декември 1919 г.
Кадри от ежедневието на Париж, проблясъци от отминаващия живот и цветни моменти от забавленията на шумния многолюден град – това са теми, които интересуват импресионистите. “Новите” художници с ентусиазъм рисуват блестящи модерни булеварди, кафенета, концерти и сцени от буржоазните домове. Огюст Реноар обръща внимание на хората в тази оживена парижка модерност. С остър поглед за движението и ефектите на светлината и сянката, с богатата си палитра и мекота на четката, той създава живи, пулсиращи образи на парижани и местата им за забавление и свободно време от последните три десетилетия на века. Неговото око за красота го отдалечава от групата на импресионистите, но му дава възможност да се развие като един от най-виртуозните живописци от края на 19-и век.
ПО-ВАЖНИ КАРТИНИ:
Ла Гренуйер, 1869, маслени бои на платно, 66 x 81 cm, Национален музей, Стокхолм
Ложата, 1874, маслени бои на платно, 80 x 63.5 cm cm, Институт Курто, Лондон
Танц в Мулен дьо ла Галет, 1876, маслени бои на платно, 131 x 175 см, Музей Орсе, Париж
Портрет на Жан Самари, 1877, маслени бои на платно, 56 x 46 cm, Музей Пушкин, Москва
Портрет на мадам Шарпентие и децата й, 1878, маслени бои на платно, 153 x 190 cm, Музей Метрополитан, Ню Йорк
Танц в Буживал, 1883, маслени бои на платно 181.9 × 98.1 cm, Музей на изящните изкуства, Бостън
Чадърите, 1883, маслени бои на платно, 180 x 115 cm, Национална галерия, Лондон
Габриел с роза, 1911, маслени бои на платно, 56 x 47 cm, Музей Орсе, Париж
Пиер-Огюст Реноар, Къпещи се, 1918-19
19, маслени бои на платно, 60 x 110 cm, Музей Орсе, Париж
ЖИВОТ В ДАТИ:
25 февруари 1841 г. – Реноар е роден в Лимож, град в централно-западния регион на Франция, исторически значим като център на френското порцеланово производство през 19-и век.
1845 г. – Семейството се премества в Париж.
1849 г. – Роден е брат му Едмон Реноар – журналист и писател.
1852 г. – Започва реконструкцията на Булонския лес (Bois de Boulogne), която е завършена през 1858 г.
1853 г. – Започва реконструкция на Париж под ръководството на барон Осман, която завършва през 1870 г.
1854 г. – На 13-годишна възраст Реноар напуска училище, за да чиракува при М. Леви, художник на порцелан.
От 1860 г. – Копира картини на стари майстори в Лувъра.
1861 г. – На 1-ви април Реноар издържа приемните изпити за Академията за изящни изкуства в Париж. Редовно посещава независимото студио на художника Шарл Глер, където среща Базил, Моне и Сисле. Има данни, че посещава Академията за изящни изкуства до 1864 г.
1863 г. – Негова картина е отхвърлена от Салона. През същата година Реноар живее в студио с Базил, който го запознава с Пол Сезан и Камий Писаро. В Салона на отхвърлените е показана Закуска на тревата на Едуар Мане.
1865 г. – Две картини, представени от Реноар на Салона в Париж, са приети. Започва да рисува в гората на Фонтебло заедно с Моне, Базил и Сисле.
Между 1866 г. и 1872 г. – Реноар има връзка с Лиса Трео, която позира за него.
1867 г. – Рисува Портрет на Лиса Трео, Essen Folkwang Museum. Представя на Салона – Диана, Национална галерия на изкуството, Вашингтон и Жени в градината, частна колекция и двете са отхвърлени.
1868 г. – Портрет на Лиза Трео е допуснат до Салона.
Заедно с Моне рисува в Гренуйер, популярно място на брега на Сена с плаваща танцова зала, където средната класа на Париж прекарва свободното си време.
Oт 1 януари 1868 г. до 15 май 1870 г. споделя едно ателие с Базил на rue de la Condamine.
Лятото на 1869 г. – Реноар и Моне рисуват заедно в Париж. Те експериментират със светлина, цвят, ефекти на отблясъци във вода и форма. Работата на художниците по това време се счита за повратна точка в импресионизма.
1870 г. – Реноар показва две картини в Парижкия салон: Одалиска и Къпещи се с грифон. Започва Френско-пруската война. Реноар е мобилизиран.
1872 г. – Среща влиятелния търговец на изкуство Пол Дюран-Руел, който купува картината му Мостът на изкуствата (Pont des Arts).
1873 г. – Картината Езда в Булонския лес, е отхвърлена от Салона и изпратена на “Салона на отхвърлените”.
1974 г. – Рисува Ложата, Институт Курто, Лондон, изложена на първата импресионистична изложба, открита на 15-и април в галерията на Надар в Париж. Помага за организирането на тази първа изложба на импресионистите.
1875 г. – На разпродажбата в Отел Друо в Париж Реноар продава десет от своите картини и се среща с Жорж Шарпентие. Чрез Шарпентие Реноар придобива една от версиите на картината Къпещи се, 1874-5 на Пол Сезан.
1876 г. – Рисува Танц в Мулен дьо ла Галет.
Гола жена на слъчнева светлина, (Музей Орсе, Париж) е показана на изложбата на импресионистите. Критикът от Фигаро, Алберт Волф я нарича – “купчина разлагаща се плът”. Не излага с импресионистите след изложбата от 76-та година.
1877 г. – Рисува Мадам Шарпентие и децата й Пол и Джорджет Шарпентие. Шарпентие е издателя на Флoбер, Зола и братята Гонкур.
1879 г. – Реноар показва картината на мадам Шарпентиер и децата й в Салона в Париж.
Среща се с Пол Берар и прекарва много уикенди в имението Бернар в Wargemont.
Рисува Закуската на гребците, Phillips Collection, Вашингтон, в която използва като модел годеницата си Алин Шариго и много фигури от неговия кръг в ресторант Fournaise.
От началото на 80-те години той смята, че е изчерпал възможностите на импресионизма.
1881 г. – Заминава за Италия.
В писмо до Дюран Рюел пише – “Още страдам от болестта на търсенията. Не съм доволен и все изтривам, изтривам…Отидох да видя творбите на Рафаел в Рим. Много е красиво и трябваше по-рано да го видя. Какво умение, каква мъдрост! Той не е търсил като мен невъзможните неща. Фреските са великолепни в простотата и величието си”
Посещава Рим, Венеция, Неапол, Флоренция, Капри, Помпей и други обекти на италианския полуостров. Първо пътуване до Алжир.
1882 г. – Пристига в Палермо, където живее Вагнер. Среща се с “Маестрото”, който предишния ден е написал последните ноти на Парсифал. Реноар посещава Сезан в Естак. Разболява се тежко от пневмония. Пътува до Алжир отново след възстановяването си.
1883 г. – В компанията на Моне Реноар обикаля части от Франция, които никога преди това не е виждал. Заедно пътуват до Кот д’Азур. Пътува сам до остров Гърнси и след това до средиземноморското крайбрежие между Марсилия и Генуа.
Рисува Танц в града, Музей Орсе, Париж, моделите са художничката Сузан Валадон, и приятеля му Иполит-Алфонс Фурнез.
Реноар по-късно пише на Амброаз Волар за този период: “Около 1883 г. в работата ми се случи нещо като прекъсване. Бях достигнал края на импресионизма и стигнах до извода, че не знам как да живописвам или рисувам. С една дума бях в задънена улица.”
1885 г. – Ражда се Пиер, първият син на Роноар.
1886 г. – Завършва картината Чадърите, Националната галерия, Лондон, Великобритания, която Реноар започва през 1880 г. Реноар казва, че неговата по-късна техника в картината е била повлияна от изследването му на Енгър и Рафаел.
1888 г. – Реноар посещава Сезан в Екс-ан-Прованс. Придобива две картини от Сезан: Завой на пътя в Ла Рош-Гийон и Къщи в гората.
1889 г. – Диагностициран е с ревматоиден артрит.
1890 г. -Реноар се жени за Алин Шариго. Заедно имат три деца. Алин е модел в много от картините му.
Често пътува в търсене на нови мотиви – Нормандия, Бретан, покрайнините на Париж, Есуа (Essoyes) в Шампан (селото на съпругата му) и Прованс.
Посещава големите музеи в Дрезден, Амстердам и Лондон. За последен път излага в Салона.
1892 г. – Посещава Мадрид и Музея Прадо. Картината му На пианото е откупена от държавата.
1892 г. – Самостоятелна изложба в галерията на Дюран-Рюел.
1893 г. – Ражда са синът му Жан Реноар.
1895 г. – Умира Берт Моризо. Реноар става настойник на дъщеря й Жули Мане.
Февруари 1897 г. – Изложба на колекцията на Кайбот в пристройка на Люксембургския музей. Коментарите в пресата по този повод:
“…Накъде отиваме, накъде? Как се осмели държавата да приеме подобна сбирка от безобразия в музей?…” Жером, “L’Eclair”
Какво представлява Мане? Цапач, който прояви талант само когато копираше Веласкес. Моне? Обикновен шарлатанин… Колкото до Реноар, Писаро и Сисле – те са истински злодеи, които объркаха младите художници, и не ги оправдава искреността на един Мане, нито пък безразсъдното въодушевление на един Моне.” “Ле Темп” 9 март
1900 г. – Френското правителство го награждава с Орден на почетния легион.
1901 г. – Ражда се Клод (Коко) Реноар.
1902 г. – Артритът на Реноар се влошава.
след 1903 г. – Прекарва зимите в Кан. Морис Ганя (Maurice Gangnat), стоманен магнат, купува дванадесет картини на Реноар.
1907 г. – Премества се да живее в топлия климат на имението “Колет”, ферма в Кан-сюр-Мер, близо до средиземноморското крайбрежие, на 15 километра западно от Ница.
1908 г. – Реноар рисува портрет на търговеца на изкуството Амброаз Волар, Колекция Курто, Лондон. Портретът на Волар е изложен в галерия Дюран-Рюел в Париж през юни 1912 година.
1910 г. – Пътува до Мюнхен, за да посети своите приятели и покровители, австрийското благородно семейство, Thurneyssens.
1911 г. – Среща художничката Жана Бодо.
1912 г. – През октомври търговецът на изкуство Пол Касире (Cassirer) излага единадесет творби на Реноар на изложбата “Петнадесета годишнина” в Берлин.
Д-р Албърт Барнс, американски колекционер, купува първия си Реноар от Амброаз Воллар. До края на Втората световна война (1945 г.) Барнс става притежател на 180 произведения на Реноар.
След 1914 г. – Съртудничи си със скулпора Ришар Гино.
1915 г. – Алин, съпругата на Реноар, умира на 15-и юни.
Анри Матис посещава студиото на Реноар в Кот д’Азур.
1916 г. – Рисува портрет на стоманения мултимилионер Морис Гане (Maurice Gangnat). По това време Gangnat притежава 180 картини от Реноар. Четири от тях са продадени при разпродажбата на имота на Гане на 25 юни 1925 г. в Отел Друо.
1919 г. – Реноар посещава Лувъра, за да види картините си, изложени редом до тези на старите майстори.
Умира на 3 декември 1919 г. в имението “Колет”.
“Какви прекрасни същества са били древните гърци. Животът им е бил така щастлив, че са си въобразявали, че когато боговете искат да намерят Рая и да правят любов, са слизали на земята. Да, земята е била раят на боговете”
Огюст Реноар
