„Spring-time and Venus come, Venus’ boy,
The winged harbinger, steps on before,
And hard on Zephyr’s foot-prints Mother Flora,
Sprinkling the ways before them, filleth all
With colors and with odors excellent.“
La Primavera е картина от поредица митологични творби на Ботичели, които той създава след завръщането си от Рим във Флоренция през 1481 г. Предполага се, че картината е била поръчана от братовчед на Лоренцо Великолепни – Лоренцо ди Пиерфранческо, който е верен покровител на работата на Ботичели.
Ако сте виждали La Primavera на живо, най-вероятно сте били поразени от красотата на тази 2.03 х 3.14 м живописна картина, изработена с темпера върху дърво, в която Ботичели остава верен на стила си: акцент върху линията, удължени фигури, грация на позата и деликатно оцветяване. Но това, което прави тази картина фаворит сред другите му творби, не е стилът, а обектите в нея. Картината изглежда така, сякаш символизира нещо повече от идването на пролетта.
Съществуват различни становища сред изследователите относно символиката на La Primavera, но болшинството от тях са единодушни за самоличността на фигурите в картината: митологични фигури, взети предимно от творбите на гръцкия поет Овидий и римския поет Лукреций.
В резултат от триумфа на християнството в Европа през 4-и век и неговото широко разпространение, изкуството от гръко-римската епоха е било почти изтрито от общественото съзнание. По време на Ренесанса покровители като Медичите започват да преоткриват езическата митология чрез древните писания на Омир, Хезиод, Вергилий и Овидий. Визуалните доказателства за римското и особено гръцкото изкуство обаче са редки и художниците създават свои собствени визуални образи на базата на тези древно-класически текстове. С изобразяването на Венера Ботичели възкресява обект, които не е бил интерпретиран в продължение на почти 1000 години.
La Primavera се появява в един особен период от време в историята на Ренесанса в Италия, когато артистите са достатъчно сигурни в себе си и в своите покровителите. Именно тази увереност им дава кураж да създават произведения на изкуството, основани на езически теми, с които да рискуват да си навлекат недоволството на Църквата. Кръгът от учени около Медичите, разочарован от средновековната църква, търси по-чист, неподправен път в предхристиянските основи на вярата. Това е опасно занимание в едно общество, в което Църквата се е произнасяла по всички въпроси – обществени, политически и частни.
Изглежда, че картината съдържа кодиран език, който само принадлежащите към кръга на хуманистите-интелектуалци от онова време са били в състояние да разберат. Литературните, философски и иконографски препратки са многобройни и сложни. Те са свързани с неоплатоновата философия на класическата литература, която е популярна по това време, така че картината има най-различни интерпретации.
Вижте:
Примавера за напреднали