Картината на Ботичели Примавера (Пролет), 1470-1480 г. може да се тълкува като илюстрация на идеала на Неоплатоничната любов, която е много популярна сред Медичите и техните последователи. Неоплатоническите философи виждат Венера като покровител на земната любов (групата отдясно) и божествената любов (групата в ляво) и твърдят, че тя е класическият еквивалент на Дева Мария. Всъщност, ако се вгледате в свода от растителност, в който е поставена, той изглежда почти като архитектурните сводове, в които често е поставяна Дева Мария в картините от Ренесанса.
Чрез изобразяването на Дева Мария, символ на божествена любов към християните, като Венера, богинята на еротичната любов и брака, Ботичели иска да покаже пълния спектър на любовта – от земната любов към божествената, и функцията на първата в насочването на хората към последната. Тази философия може да се види в организацията на картината, като започва от земна любов от дясната страна и стига до божествената любов в ляво, с фигурата на Венера в центъра, която обединява двете.
Дясната част на картината показва Зефир, който е насилил нимфата Хлорида, но след това се е оженил за нея и я преобразил във Флора, богинята на цветята – тук е показана нейната трансформация. Зефир представлява страст, най-основната форма на любов, докато Флора символизира брака. Ботичели ни показва, че няма духовен плод в похотта, като оставя дърветата над главата на Зефир голи, а плодовете са на дърветата над главата на Флора, защото целомъдрената и чиста любов води към Бога.
Лявата част на картината представлява божествената любов. Трите грации са тук – Целомъдрие, Kрасота и Любов. Меркурий разпръсва сивите облаци, обърнат с гръб, за да покаже, че той се занимава с най-висшата форма на любов – божествено съзерцание. Това тълкуване може да изглежда пресилено, но основата му може да се намери в проучване на характера на Меркурий в класическата римската митология. Меркурий е посредник между боговете и смъртните, а за хуманистите той е преди всичко богът на проучването и интелекта, на откривателите на тайно знание. Според това разбиране Меркурий е символ на връзката на човека с Бога.
С поглед към цялата сцена е Венера. Нейното скромно облекло и булото над косата ѝ напомят за начина, по който обикновено е изобразявана Дева Мария. Ореолът от дървета и листа, който се оформя около главата ѝ, също ни напомня за религиозното значение на картината. Чрез сливане на Венера с Дева Мария Ботичели свързва любовта към друго човешко същество с любов към Бога. Това, че Венера / Мария сочи вляво, показва, че целта на човешката любов е да доведе до любов към Бога. Картината като цяло символизира издигането на душата към Бога чрез любовта.
Картината е поръчана и изработена за сватбата на един от Медичите, което се вписва в темата перфектно – тя щяла да послужи да напомня на младоженците за по-високата цел на земната им любов.
Съпоставянето на Девата с Венера не е нововъведение на Ботичели, това е доста интерпретирана тема за Неоплатонизма. В епохата на Ренесанса интересът към Неоплатонизма се възражда. Италианските философи Марсилио Фичино и Пико делла Мирандола превеждат и пишат върху неоплатоническите текстове, и във Флоренция създават Платонова академия под покровителството на Козимо и Лоренцо Медичи. Тази философия, популярна по времето на Ботичели и в хуманистичните кръгове, от които той е част, проповядва, че всичко в живота е духовно свързано с Бог, включително и философията на Платон и класическите митове. Това прави възможно за Неоплатонизма да направи фигурите на така наречената „Небесната Венера“ и Дева Мария взаимозаменяеми и така позволява на Ботичели да покаже в картината религиозен смисъл чрез езически мит.
Дали философите и творците от Ренесанса са се стремили да обединят трите велики, но конкурентни религии – юдаизма, християнството и исляма, в една-единствена религия, като търсят техните оригинални предхристиянски основи в платоновата философия и митологията на древните, е въпрос, до който стигаме, изследвайки тази картина, но на който картината не дава точен отговор.
Източници:
Eugene Lane-Spollen, Under the Guise of Spring: The Message Hidden in Botticelli’s Primavera, 2015
Източници:
Eugene Lane-Spollen, Under the Guise of Spring: The Message Hidden in Botticelli’s Primavera, 2015
