Постимпресионизъм с фокус на Винсент ван Гог

ЗА ЛЕКЦИЯТА:
1890 г. – годината, в която Албер Орие пише първия коментар за изкуството на Ван Гог, е и последната година от живота на Винсент. Този емоционален, задъхан текст е признание за художника, който не намира ценители на изкуството си приживе, но е смятан след смъртта си за един от най-влиятелните и въздействащи в историята на изкуството творци.

“Под небе, което понякога заслепява като отражение на сапфир или тюркоаз, което се оформя от адски, горещи, и заслепяващи сярно жълти цветове; под небе от потоци разтопени метали и кристали, които сякаш зареждат излъчващи топлина слънчеви дискове; под непрекъснатото и страховито движение на всеки възможен ефект на светлината в тежки, пламтящи, изгарящи атмосфери, които изглеждат издишвани от фантастични пещи, в които златото и диамантите и подобни скъпоценни камъни се изпаряват – има смущаващо и тревожно изображение на странна природа, която е съвсем реалистична и все пак свръхестествена, природа, където всичко – същества и неща, сенки и светлини, форми и цветове – се издигат със силна воля да изрекат песента на собствената си същност в най-интензивен и ожесточено висок тембър: Дървета, изкривени като гиганти в битка, провъзгласяващи с жестовете на оголените си заплашителни оръжия и с трагичното вълнение на зелените си ръце неукротимата си сила, гордостта на своята мускулатура, кръвта на горещите си жизнени сокове…тяхното вечно пренебрежение към ураганите, мълниите и враждебната природа; …

Такова… е впечатлението, което остава върху ретината, когато за първи път наблюдаваме странната, интензивна и трескава работа на Винсент ван Гог, този сънародник и достоен наследник на старите холандски майстори.”

Албер Орие, 1890

ЗА ЛЕКТОРА:
Лекцията води: Кристина Тужарова